· опции - започват с едно или две тирета и променят поведението на командата. Обикновено се задават първи, но за повечето команди това не е задължително.

· има специална опция "--", която указва край на опциите. Нищо след нея не се счита за опция, дори да започва с "-".

· параметри – имена на файлове, директории …, върху които командата работи.

Синтаксис на опциите

Повечето команди имат стандартен синтаксис за опциите:

· Еднобуквените опции (short version) започват с единично тире, например "–h"

· Опциите, които са цели думи или фрази (long version) започват с две тирета, например "--ignore-backups".

Някои от опциите имат аргументи. Обикновено това е следваща опцията дума, например " sort -o output_file "

Някои програми могат и да не следват стандартния синтаксис.

· Например дългите версии на опциите понякога започват с едно вместо с две тирета.

Примери:

· Извеждане на имената на файловете в текущата директория

$ ls

· Извеждане на файловете в " дълъг формат" (повече информация)

$ ls -l

· Пълната информация само за някои файлове :

$ ls -l notes.txt report.txt

· Пълната информация за всички .txt файлове:

$ ls -l *.txt

· Всички файлове, включително и скритите

$ ls -l -a

$ ls -la

Една малка част от командите са вградени в ядрото (built-in). Те са в оперативната памет и са винаги на разположение. Повечето са отделни програми и могат да бъдат инсталирани и де-инсталирани от системата.

За да се провери дали една команда е вградена или е на външен изпълним файл може да се използва вградената команда type command. Например за външата команда date (извежда деня от седмицата, датата, часа, часовата зона) и за самата type:

$type date
date is /usr/bin/date

$ type type
type is a shell builtin

2. Променливи на обвивката (shell)

Променливите на интерпретатора представляват текстови променливи, които съхраняват временна информация.

При записването на потребителя (log in) на някои системни променливи автоматично им се задава стойност. Например

$HOME Абсолютният път към личната директория на потребителя.

$PATH Списъкът на директориите, където се търсят командите.

$USER log in името на потребителя.

$SHELL Абсолютният път към командата за стартиране на обвивката.

$TERM Типът на използвания терминал.

Задаване и използване

Нови променливи могат да бъдат задавани в интерпретатора чрез просто присвояване без празни интервали. Ако в присвояваната стойност има празни интервали, тя трябва да се загради в апострофи или кавички.

$ME="Ivan Ivanov"

За да може да бъде използвана в командите името на променливата трябва да бъде предшествано от знака $ .

$echo $ME

Ivan Ivanov

Командата set без аргументи извежда променливите на обвивката.

Променливи на средата (environment variables)

Променливите на средата са специален вид променливи на обвивката, които променят поведението на системата. Те се подават на програмите, които се изпълняват от интерпретатора и които те могат ползват.

За да бъде една променлива на обвивката да бъде „изнесена“ сред променливите на средата на програмите се използва команда export:

$МЕ="Ivan Ivanov"

$export ME

Двете команди могат да бъдат комбинирани на една линия:

$export МЕ="Ivan Ivanov"

Командата env без параметри извежда променливите на средата.

Извеждането на променливите на средата може да стане и с:

$printenv

А извеждането на стойността на конкретна променлива на средата с:

$printenv МЕ

или с :

$echo $ME

Премахването на променлива на средата може да стане съз задаването на липсваща стойност

$export МЕ=

или с

$unset МЕ

Устойчивост (Persistance) на променливите на средата

Всички промени на променливите са временни. След затварянето на командния интерпретатор промените се губят. За да станат устойчиви, те трябва да се въведат във файлове, които се изпълняват автоматично при login.
За конкретен потребител - в ~/.profile
За цялата система - в /etc/environment
След което е необходимо да се напарави logout - login за да се изпълнят файловете.

Изпълнение на програма (команда)

При подаване на команда интерпретаторът трябва да знае къде се намира командата.

Първи начин - местоположението на командата може да бъде специфицирано експлицитно:

./sample

Изпълнява програмата sample в текущата директория

/bin/ls

Изпълнява командата ls от /bin директорията

Пример: Нека в поддиректория Test на текущата директория да създадем програма която извежда hello world на екрана :

cat > Test/hello.c

#include <stdio.h>
int main(){
printf("hello world\n");
return 0;
}

^D

Да я компилираме в директорията, да проверим дали е създаден изпълним файл a.out и да го преименуваме на hello:

cd Test
cc hello.c
ls a.out -l
mv a.out hello
ls hello -l

Сега разполагаме с команда hello в директорията. Можем да я стартираме като посочим пътят до нея:

от текущата директория

./hello

или от друга (горната) директория

cd
Test/hello

или от която и да е директория на системата - чрез посочване на абсолютния път:

/home/imom/Test/hello

Втори начин: ако не бъде зададен пътят, командата се търси в местата зададени от променливата на средата $PATH. Директориите за търсене в променливата $PATH се разделят с двоеточие. Например:

echo $PATH

/bin:/usr/bin:/usr/local/bin

В този случай командата whoami ще изпълни програмата /bin/whoami или /usr/bin/whoami или /usr/local/bin/whoami (където се срещне първо).

Конфигурационни променливи на обвивката

Някои променливи съдържат информация, която се ползва от самия Bash.

Променливата PS1 (Prompt String 1) специфицира как да изглежда системното напомняне (shell prompt). Например нека тя изглежда по следния начин:

PS1="\u@\h: \W\$ "

Специалните символи \u, \h и \W представят променливи на интерпретатора съдържащи съответно user/login name, machine’s hostname и текущата работна директория - $USER, $HOSTNAME, $PWD

В PS1 може да бъде изпълнена всяка linux команда като се постави във формат $(linux_command). Например ако искате prompt да извежда системната дата:

PS1="\u@\h [\$(date +%k:%M:%S)]$ "

Подробни примери илюстриращи възможностите за конфигуриране на shell prompt може да видите тук .

3. История на командите

Команда history

Интерпретатора съхранява изпълнените команди.Те могат да бъдат извикани отново с UP (и съответно DOWN) бутона, което позволява изпълнението има без да бъдат въвеждани отново.

След като бъдат изведени, те могат да бъдат редактирани. Бутоните LEFT, RIGHT, BACKSPACE и DEL могат да се използват по стандартния начин.

Вградената команда history позволява извеждането на запаметените команди.

Между сесиите историята на командите се съхранява във файла „˜/.bash_history“, който е собственост на потребителя и може да бъде редактиран.

Редактиране на команди

Копиране на текст в терминал ( командния ред на CLI ) може да стане след като текста е запомнен (например от Уеб страница с ctrl+c ) с

ctrl+shift+V
натискане на средния бутон на мишката (2 та едновременно при 2 бутонна мишка)
десен бутон на мишката и избор на Paste от менюто
Shift + Insert

Запомняне на текст от терминала става чрез селектирането му с мишката и

десен бутон на мишката и избор на Copy от менюто
Shift+ Insert

tab - автоматично довършва командата или имена на файлове ако възможноста е една, ако са повече - дава списък от опции.

Изпълняване на стара команда

Up Arrow или Ctrl + P	Скролиране към преди въведена команда
Down Arrow or Ctrl + N	Връщане към по-скоро въведена команд
Enter	За изпълнение на намерената команда
Ctrl + R	Търси въведена сложна команда чрез част от нея.

.

Промяна на текст на команда. Мишката не работи, използвайте лява и дясна стрелка за придвижване по командата и бутоните del и backspace. Въвеждането на текст го вмъква в командата.

Ctrl + A or Home	Придвижва курсора в началото на линията.
Ctrl+ E or End	Придвижва курсора в края на линията.
Esc + B	Премества курсора в началото на предната дума.
Ctrl + K	Изтрива от текущата позиция до края на линията
Ctrl + U	Изтрива от началото на линията до текущата позиция.
Ctrl + W	Изтрива думата преди курсора
Alt + B	Премества се една дума към началото
Alt + F	Премества се една дума към края
Alt + C	Прави главна буквата сочена от курсора и премества курсора в края на думата

Използване на предишни команди с „!!“ и „!“

Предишните команди могат да се включат в процеса на изграждане на нова команда.

С „!!“ последната въведена команда се вмъква при изграждането на текущата:

rm test.txt

echo !!

echo rm test.txt

rm test.txt

Комбинацията „!string“ (без интервал) вмъква последната използвана команда, която започва с „string“

ls *.txt

notes.txt report.txt

!ls

ls *.txt

notes.txt report.txt

Използване на аргументи от предишни команди

С „!$“ се взима последния аргумент на предишната команда:

ls -l long_file_name.html

…

rm !$

rm long_file_name.html

Аналогично с „!^“се взима първият аргумент от предишната команда

ls -l long_file_name.html

…

rm !^

rm ls

Команда във формата „ˆstringˆreplacementˆ“ замества първия срещнат „string“ с

„replacement“ в предната команда и я изпълнява:

echo $HOTSNAME

ˆTSˆSTˆ

echo $HOSTNAME

…

4. Комбиниране на няколко команди на ред

Полезна опция, когато изпълнението на първата команда отнема много време. Командите се разделят с „;“

time-consuming-program; ls

Ако е необходимо да се изпълни втората команда само при успешно завършване на първата се използва „&&”

time-consuming-potentially-failing-program && ls

5. Команди if и for

Команда if

Командата дава възможност да се осъществи разклонение в зависимост от някакво условие.

if [ <some test> ]
then
<commands>
fi

V1=200
V2=100
if [ $V1 -gt $V2 ]; then
echo "$V1 is bigger then $V2 ";
fi

The square brackets ( [ ] ) in the if statement above are actually a reference to the command test. This means that all of the operators that test allows may be used here as well. Look up the man page for test to see all of the possible operators (there are quite a few) but some of the more common ones are listed below.

Operator	Description
! EXPRESSION	The EXPRESSION is false.
-n STRING	The length of STRING is greater than zero.
-z STRING	The lengh of STRING is zero (ie it is empty).
STRING1 = STRING2	STRING1 is equal to STRING2
STRING1 != STRING2	STRING1 is not equal to STRING2
INTEGER1 -eq INTEGER2	INTEGER1 is numerically equal to INTEGER2
INTEGER1 -gt INTEGER2	INTEGER1 is numerically greater than INTEGER2
INTEGER1 -lt INTEGER2	INTEGER1 is numerically less than INTEGER2
-d FILE	FILE exists and is a directory.
-e FILE	FILE exists.
-r FILE	FILE exists and the read permission is granted.
-s FILE	FILE exists and it's size is greater than zero (ie. it is not empty).
-w FILE	FILE exists and the write permission is granted.
-x FILE	FILE exists and the execute permission is granted.

Командата може да се използва и във вида .

if [ <some test> ]
then
   <commands>
else
   <commands>
fi

V1=20
V2=100
if [ $V1 -gt $V2 ];
then
echo "$V1 is bigger then $V2 ";
else
echo "$V1 is less then $V2";
fi

Допълнителна информация за командите за разклонение може да се намери тук

Команда for

Командите могат да бъдат повтаряни многократно с „for”.

for varname in list; do commands...; done

Варианти за list: поредица от низове разделени с интервали, диапазон от числа, изход на команда, масив ...

синтаксис Пример

for VARIABLE in v1 v2 v3 .. vN;
do
    command1 on $VARIABLE
    ...
    commandN
done
-------------
for VARIABLE in {v1..v2};
do
   command1 on $VARIABLE
    ...
    commandN
done
-----------------------
Bash v4.0+ {START..END..INCREMENT}

$for i in 1 2 3 4 5;
do
    echo "Welcome $i times";
done

-----------------------------------------
$for i in {1..5};
do
   echo "Welcome $i times";
done

------------------------------------------
$echo "Bash version: $BASH_VERSION"

$for i in {0..10..2};
do
     echo "Welcome $i times";
done

произволен ред на стойностите

-----------
нарастване или намаляване
стъпка 1 (-1)

----------------
нарастване или намаляване

или

for VARIABLE in file1 file2 file3;
do
   command1 on $VARIABLE
   ...
   commandN
done

Например за преименуване на всички файлове в текущата директория с разширение „.txt”:

$for file in *.txt;
do
mv -v $file $file.old;
done

или на един ред:

$ for file in *.txt; do mv -v $file $file.old; done

Всички файлове с разширение ".old" го зменят с ".ol":
$for file in *.old; do
mv -v "$file" "${file%.old}.ol"
done

Премахване на разширението ".ol":
$for file in *.ol; do
mv -v "$file" "${file%.ol}"
done

или

for VARIABLE in $(Linux-Command-Here);
do
   command1 on $VARIABLE
   command2
   commandN
done

$for f in $(ls); do printf "File: $f\n"; done

променливата получава стойностите от изхода на командата

С стил цикъл for

for (( initializer; condition; step ));
do
  shell_COMMANDS
done

$for (( c=1; c<=5; c++ ));
do
echo "Welcome $c times";
done

break and continue Statements

Цикъл for

for v  in "first" "second" "third";
do
   echo $v;
done

first
second
third

Същият цикъл с break:

for v  in first second third; 
do   if [ $v = second ]; then     break;   
     fi;
     echo $v; 
done

first

Същият цикъл с continue:

for v  in first second third; 
do   if [ $v = second ]; then continue;   
     fi;
     echo $v; 
done

first
third

Повече за командите може да се на мери тук

6. Подмяна (substitution) на команди

Позволява изхода от една команда да бъде използван като параметър на друга.

Например да се намерят всички файлове съдържаща стринг „manual.h” с команда „locate” и да се изведе информация за тях с команда „ls -l”:

$locate manual.h

/usr/src/linux-headers-5.8.0-44-generic/include/config/sparsemem/manual.h
/usr/src/linux-headers-5.8.0-45-generic/include/config/sparsemem/manual.h

и да се изведе информация за тях с команда „ls -l”:

$ls -l $(locate manual.h)
-rw-r--r-- 1 root root 0 фев 10 20:51 /usr/src/linux-headers-5.8.0-44-generic/include/config/sparsemem/manual.h
-rw-r--r-- 1 root root 0 фев 23 13:16 /usr/src/linux-headers-5.8.0-45-generic/include/config/sparsemem/manual.h